Той беше най-добрият мениджър на рестораньорския бизнес.На изпълнителния директор Стийв

 

Той беше най-хубавият управител на рестораньорския бизнес.

На изпълнителния шеф Стийв Ийстърбрук му трябваха 4 години, с цел да трансформира Макдоналдс от позакъсала верига заведения за хранене за бургери в технокомпания, която обслужва клиентите си с гласово различаване. Но времето не му стигна, с цел да счупи консервативните правила за другарство сред чиновниците. А нарушаването на едно от тях – не се задявай с колежки, му коства поста, дори остраняване от компанията. В петък бордът на шефовете одобри оставката му откакто стана ясно, че е имал сантиментална връзка с подчинена, макар строгите правила на компанията, с които всеки е задължен да се преценява, без значение от поста си.

За първи път Ийстърбрук не употребява персоналния си профил, с цел да популяризира следващия артикул на компанията, а с цел да се сбогува с десетките хиляди чиновници с къс пост: " Предвид полезностите на компанията, аз съм склонен с борда, че е време да продължа напред ". Остана му време единствено да опакова движимостите си и да пожелае триумф на досегашната си дясна ръка – Крис Кемпчински, който ненадейно и за самия него, към този момент се изстреля на върха на компанията.  

Няма подозрение, Ийстърбрук надали ще остане дълго без работа. Но по тази причина пък още никой не се наема да предвижда каква ще е вредата за Макдоналдс, след раздялата с индивида, който назоваха „ огромното М “, поради революционните му хрумвания, които издигнаха на по-високо равнище М-то от логото на компанията.

За годините, в които управляваше Макдоналдс, Стийв съумя да я изкара на облага откакто икономическата рецесия и мощната конкурензия внезапно утежниха финансовото й здраве. Днес  компанията се разраства, има по света  повече от 35 000 ресторанта, които изхранват 68 милиона души всеки ден в съвсем 118 страни по света.

Ийстърбрук обаче направи и освен това. Той съумя да вдигне самочувствието на хилядите сътрудници, откакто реалокира офиса на компанията на пъпа на Чикаго в супермодерна и екологична постройка, в която измежду стотици дръвчета чиновниците обслужват клиентите с най-новите технологии и с най- екологичните менюта, създадени от 51-годишния, към този момент чисто нов изпълнителен шеф, Кемпчински.  

Година по-възрастният Ийстърбрук, който е разведен, стартира работа за веригата в далечната 1993 година като управител в Лондон, преди да си проправи път към върха на компанията. Той я напусна през 2011 година, с цел да стане началник на Pizza Express, а по-късно и на азиатската хранителна верига Wagamama. Но се върна на пожар две години по-късно, с цел да избавя понижените продажби във  Великобритания и Северна Европа. След като сподели забележителни резултати, бордът го назначи за изпълнителен шеф през 2015 година

На Истърбрук се дължи съживяването на заведенията за хранене посредством реорганизация на самите здания и потреблението на по-качествени артикули. Стойността на акциите се удвои от началото на ръководството му. Под неговото управление се разшири и опциите си за доставка и мобилно заплащане.

Точно когато изстреля компанията нагоре, му се наложи да не помни фантазията Макдоналдс. Дори тя още веднъж да е на върха, към този момент ще е под управлението на различен.

Така, както направиха преди половин век двама братя, които имаха едно място за бързо хранене и едно голямо предпочитание - да станат  най-богатите.

Ричард и Морис Макдоналд имаха всички шансове да останат в историята с революцията, която направиха в метода на хранене в Америка. Но техните достижения бързо бяха забравени, а славата обра различен.

Всичко стартира от градчето Аркадия, Калифорния, което се намира североизточно от Лос Анджелис. През 1937 година двамата братя, деца на имигранти от Ирландия, отварят щанд за бързи закуски. Те оферират хамбургери за 10 цента, които създават за по-малко от минута. Хлебчетата са завити в хартия и няма потребност от сервитьори - клиентът самичък поръчва на готвача.

Три години по-късно - през 1940-а, двамата трансформират своята количка за бърза закуска в ресторант, пред който поставят висока 7.5 метра жълта писмен знак " М ". Буквата се вижда от всяко място в дребното градче.

През 1948-а година двамата отварят нов ресторант в Сан Бернардино, в който оферират и пържени картофи. Мястото е досъпно и с кола, само че неповторимото е, че още веднъж в него няма сервитьори, а в кухната е въведен дизайн, сходен на поточна линия, който прави доставките доста лесни. През 1953-та година двамата братя стартират да работят на правилото на " франчайза " с други заведения за хранене и по този начин приказката Макдоналдс продължава и до през днешния ден. Но със златни букви измежду най-важните персони на 20-ти век, до Алберт Айнщайн и Махатма Ганди, не стои името на нито един от братята, а на Рей Крок – олицетворението на американската фантазия.

Кой е той ли? Американски предприемач, роден в Илинойс през 1902 година В младостта си Рей е търговец на машини за шейкове, чиито бизнес не се радва на необикновен триумф, досега, в който двамата братя Макдоналд му вършат огромна поръчка.

Крок бързо подушва капацитета на новаторската система на заведенията за хранене. Усеща, че цената на храната е минимална, а клиентите могат да са безпределно доста, по тази причина предлага да работи за братята като франчайз търговец. Така през 1954 година той поема ръководството на един от заведенията за хранене, като взема 1,9 % облага от продажбите, а на братята дава 0.5 %.

Надушвайки златната мина, Рей Крок взема решение през 1961 година да играе ва банк по отношение на братята. Предлага им 2,7 милиона $, с цел да му продадат марката и им дава обещание по 0,5% от продажбите. На братята договорката им подсигурява по 1 милион за спокойни старини. А на Рей покупката му донесе 500 милиона, с цел да се отдаде на старини на по-голямата си фантазия – бейзболът. Въпреки че в края на живота си той с мъка отбелязва: „ От хамбургери се печели доста повече в сравнение с от бейзбол “.

Каква ще е новата фантазия на Ийстърбрук, следва да забележим. Със сигурност обаче тя няма нищо общо с Менделсон.